Раирани мечти, поне

.
И някак неусетно, плавно, както
се смрачава с тънка еуфория,
и както зазорява с нота-две, даже пет,
едно съзнание тихичко започнало е
да се привързва към една представа.

Плете раирани мечти с големи куки -
редува планове, пиано, свещи,
въздишки, неочаквани фантазии,
с мъничко кълбо от топли спомени -
непринудени, чаровни, грижовно намотани.

Унесеност след сън и неумолимата тъга
се прокрадват, натрапват и напомнят:
Съзнанието трябва мечтите да забрави,
куките да счупи, преждата да скъса,
да престане да плете. А то не чува.

Пуловери, чорапи, жилетки, шапки,
ръкавици и дълги, дълги шалове.
Харесва му представата и се надява
синьото да стане бяло, огънят да стане мед,
и слънцето на изток да разцъфтява.

Инатливото съзнание се прави, че не вижда.
И скоро преждата сама ще изтънее,
ще се напука, куките ще се строшат на две,
три и пет. Плете и се усмихва.
Тази зима топла ще да е, поне.
.